A7X story 2 : )

1 глава – Среща с господин „Голям съм тъпак”

- Здравко, след един час да си в кафето на театъра. Ще умра от скука у нас.
- Окей, Рони. До тогава.

Първи ден от последната ми лятна ваканция като ученичка, а вече ми е скучно. Щях да прекарам цялото си лято в Плевен и по-точно в Плевенския театър, където ходех на уроци. Супер! Без море, без нищо друго. Ааа, щях забравя, лол. Точно на 1 август Avenged Sevenfold щяха да изнесат първия си концерт в България. И познайте къде...в Плевен! Йес ве! Имах билет вече от два месеца и всеки изминал ден сякаш ставаше по-дълъг от предишния. Вълнувах се адски много, че ще видя идолите си.

- 1 бира и 1 кола, Веско – поръчах.

В кафето както винаги беше спокойно. От време на време влизаше и излизаше някой от актьорите.

- Как вървят нещата с групата, Здравчи? Свирите ли?

Здравко беше китарист на една тийн група. Свиреха заедно от приблизително 3 месеца. Той е талантът на Sidewinder и мой най-добър приятел. САМО ПРИЯТЕЛ! Аа, и бъдещ кавалер на бала ми, йес ве!

- От 2 дена няма Sidewinder, има Drop Dead и аз не участвам в нея. Никсъна също.
- Но без китарист и басист о.О ? Какво се случи – леле, бях изумена.
- Изглежда нарушаваме правилата на групата и не сме толкова добри за тях.
- Даа, нали. Само дето сте прекалено добри! Поне ти...хаххаа.

Не бях забелязала кога вратата на кафето се е отворила. Не забелязах и кога ТЕ са влезли вътре. По дяволите, стоях срещу вратата, а не видях нищо. Не забелязах и кога са минали покрай мен.

- Рони, бе!
- Ронииии!
- Защо шушнеш, Здравко?
- Обърни се!

Направих го без да задавам въпроси. Последва импулсивен и адски висок писък от моя страна. „Опа, всички ме зяпат.”
Пред погледа ми стояха петимата члена на любимата ми група и си поръчваха на бара. Така, дишай, Рони, дишай!

- Здравкоу, хайде при тях да се запознаем!
- Мисля да пропусна, познаваш ме.
- Тъпак! – усмихнах му се и тръгнах към момчетата.

Лол! Не чувствах и грам притеснение. Сигурно е излишно да споменавам кой ми е любимец, нали? Не вярвам да има човек, който да не знае за тази малка подробност наречена „ЗАКИ”! Знаех, че ще изтърся нещо банално.

- Здравейте! Аз съм Рони и ми е изключително приятно да ви видя. Страшна фенка съм ви от...години и с нетърпение чакам концерта ви. Признавам, изненадана съм да ви видя тук един месец преди него, но изобщо не се оплаквам. Ще ви помоля за автографа и лол, може ли да ви пипна? *smile*

Голяма реч беше.
Всички ми се усмихнаха и ми подадоха ръка. Освен Заки. „Тоз пък”. Той стоеше най-отдалечен, беше забил главата си в някакъв лист и само си вдигна ръката махвайки ми, но не и погледа. „Грубичко”
Момчетата имаха картички в себе си и драснаха бързо по едно „ За Рони с уважение”. Само Заки пак се цепеше. Ех, ще му го нацепя аз на него.

- Ако любимецът ми не ми даде автограф ще бъда много разочарована – подтикнах го с усмивка.
- И аз какво мога да направя?

Взе една салфетка, салфетка по дяволите, подписа се без „На Рони” или „ С уважение”, а просто груб, разкривен подпис. Подхвърли ми я!
„ Оле, ама този сериозно ли? Да го цапна, или да не го цапна?”

- Беше ми приятно момчета...и Заки...

Тръгнах си.

- Голям си задник, Закари – чух леко пискливия глас на The Rev.
- Да се изнасяме – смотолевих на Здравчито.
- Беше груб! Много при това. Сори, Рони...
- Луд си ли, сигурно му е натоварен ден и не му е до „пищящи фенки”. Сега си отивам у нас, закачам автографите и салфетката на стената си и си пускам дискографията им. Дано ги видим пак!
- Чао Рони *hug*
- Чао, Drop Dead фенче...хеви метъл *Смях*



2 глава - Пижама, тъпак и една прекрасна идея


Окей, признавам, бях малко разочарована от държанието на господин Закари Венджънс, но пък и адски щастлива, че видях групата. Заспах с мисълта за тях, събуди ме тяхна песен. Тъпа аларма. 10 00. Ваканция сме, бе! Станах, измих си лицето и зъбите и си направих кафе. реших да сляза до първия етаж да взема пощата, т.е. тъпи брошури. Направих го по пижама и домашни чехли. Споменах ли, че не си сресах косата?

- Не е истина!

Следната брошура гласеше: " На 6 юли групата Avenged Sevenfold ще направи конкурс за гост китарист в предстоящия им концерт на 1 август. Момчета и момиче на възраст от 15 до 25 да се явят на посочената дата в 10 00 в голямата зала на театъра в града. Победителят ще свири заедно с членовете на групата по време на концерта. Жури: M. Shadows, Synyster Gates, Zacky Vengeance, The Rev and Johnny Christ.

"Здравко" - беше първото нещо, което си помислих и тръгнах веднага към тях.
"Ох, защо всички пак ме зяпат? Мразя така" Опа...май току що се сетих за пижамата, домашните чехли и...косата. Нямаше смисъл да се връщам, бях на половината път. Само още 7 минути и половина и съм там.
Вече бях стигнала до стадиона, който се намира на 2 минути път от Здравчиту, когато се блъснах в НЕЩО. Вървях с наведена глава, за да не бия на очи.

- Извинете! - вдигнах поглед. - Ох, чудесно..

Беше Заки!

- Ахахахахаха, изглеждаш...интересно.
- Добре!

Сега аз щях да съм груба.

- Това в ръцете ти не е ли моята брошура?
- Не, моя си е! Беше в моята пощенска кутия!
- Ще се явиш на конкурса?
- Не!
- Ами?
- Ще се яви човек, който има потенциал да спечели!
- Значи не свириш?
- Не!
- Ами какво правиш?
- Други неща! Хайде чао!

Ужас, трябваше да се омета по най-бързия начин. Не ме исках да ме гледа в това ми състояние.

- Други работи? Мм, стана ми интересно..
- И аз какво да направя – оле, изкрещях ли му го ?

„Звън”

Отвори ми Здравченцето.

- Ъъ, Рони? Какво ти се е случило?
- Нищо, виж това! – набутах брошурата в ръцете му.
- А,да! Снощи го взех същото от моята поща.
- МОЛЯ?
- Рони бе, защо не се обади да ми кажеш, а дойде до тук по пижама?

Оле, к’ва съм тъпа – помислих си.

- Оле, к’ва съм тъпа – казах. – Ще идеш на конкурса, нали ?
- Да, ще се опитам.
- Чудесно! Ще дойда с теб. Бту, блъснах се в Заки...
- В смисъл?

Разказах му дума по дума.

- Ха, наранила си чувствата му, Рончо.
- Той няма чувства, моля, моля! Аз ще си вървя Здравчи. Ще се видим на 6ти.
- Да ти дам ли да облечеш нещо?
- Че аз да не съм гола?
- А нещо друго различно от пижама?
- Да нямаш нещо против „Мечо Пух и Прасчо”?
- Не, розовото ти седи добре. *Истеричен смях*

„Леле, ще го блъсна”

- Нях, нях...чао
- Ае – и ми затвори вратата.

“Оле, много мразя, когато ми казва АЕ”...Както и да е.
Извадих късмет, че не видях някой познат докато се прибирах. Кафето ми беше изстинало, но аз и без това се бях разсънила. Сега оставаше тези дни да минат и да стискам палци на Здравкоу. Да, щях да видя отново този арогантен тъпак, но пък можех да бъда по-зла и от него. Даже по-зла и от Гло, ако вложех всичко от себе си. Смешки говоря. Не може да съм по-зла от Лорчето. Никой не е по-зъл от нея


3 глава – „Една китара и две сбъднати мечти”
- Ще се справиш, Здравко! Хайде, влизай.
6 юли. 9 45. Театър „Иван Радоев”
- Ще съм на първия ред и ще те замерям с чорапи – надъхвах го аз.
Влязохме в залата. Той отиде да се запише, а аз си избрах хубаво място и седнах.
- Пак ли ти бе?
Беше Заки..
- Шш, на моя територия си, мълчи си, че ще накарам охраната да те изрита.
- Твоя територия?
Едва ли разбираше за какво му говоря.
- „Другите работи”, които правя.
Отговарях му студено и веднага извръщах глава.
- Оо, Ронито се занимава с театър – ззасмя се.
Леле, този тъпак ми помнеше името, изненада ме!
- Вероника, ако обичаш, Закари!
*ивъл поглед + много пренебрежение=половин Гло*
Изсмя се
- Хайде, отивам да оценявам. Чао.
Не му отговорих. Здравко се върна при мен.
- Аз съм последен. 30 човека сме се явили.
Две минути по-късно Син се изправи на сцената. Правилата общо взето бяха следните: Всеки свири 2 неща по избор. Във втори кръг минават тези, които им харесат. Свирят пак, но вече тяхна песен и те решават кой печели.

Беше ми пределно ясно, че Здравко отива на втори кръг, дори и да свири с една ръка. След като чух и „конкуренцията му” ми беше пределно ясно, че има невероятен шанс. Точно 3 момчета ми се сториха наистина добри.
- Здравко Перников – извика името му Джони.
- Успех, dude!
Изсвири на Metallica – Master Of Pupets. Ей, цар е този Здравко, от мен да го знаете. Другата песен беше Afterlife на журито. Просълзих ли се? Не.. ;дд Хахах
- Решението на журито е единодушно. Минаваш напред!
Иха!Ура!Знаех си!

8 човека щяха да се състезават за победата. Нямах си и на идея коя тяхна песен щеше да изсвири сега. Знаеше и други, но щеше да е по-добре да запази Afterlife за това ниво. Уф! Тъпак!
Този път щяхме да разберем резултатите чак след като всички минат реда си.
Момчетата изобщо не коментираха изпълненията на останалите. Някой си Симеон се справи доста добре с Almost Easy. Грр. Ред на Здравко.
-Какво ще свириш? -Пита го Син.
- Bat Country
Bat Country ли ? Тоя луд ли е бе? Да, свиреше я, но се случваше да не смогне със солото. Беше си нож с две остриета. Изсвиреше ли това невероятно соло както трябва-минаваше. Цялата треперех от вълнение. Стисках палци и едва ли не се молех да успее.
Солото беше перфектно. Нямаше и минимална грешка. Все едно слушах Син и Заки…е, почти същото. След като свърши, Заки помоли участниците да изчакат известно време, за да вземат решение. Това им отдели не повече от минути, след което Син стана от мястото си и стисна ръката на Здравко.
- Поздравления колега, ще свириш с нас!
*истеричен, писклив, силен момичешки писък изпълни залата*
Няколко крачки и вече му се бях нахвърлила. Това беше сбъдната негова мечта – сцена, публика, любима група. Беше и сбъдната моя, мечтаех паралелно с него.

- Всеки ден репетиция от 10 30 до 12 и от 4 до 5 30 тук. Концертът естествено ще е на стадиона. До утре, приятел.
- Мерси много за възможността –подаде му ръка Здравко. – Рони, ще се обадя на нашите да им кажа. Чакай ме тук 2 минути и потегляме.

- Гаджето ти е много добър!

Познайте…Закари!
- Не ми е гадже
- Ами?
- Най добър приятел
- О, значи си single?
- Това, че той не ми е гадже не означава, че си нямам.
- Значи си имаш, ех жал..
- Не, нямам си.

Този път и двамата се засмяхме.

- Заповядай – подаде ми някакъв лист
- И това е?
- Пропуск, да влизаш на репетициите, за да мога да те виждам.
- Искаш да кажеш, за да гледам Здравко.
- И това също.

Лол, този е на силни наркотици.

- Ще си помисля дали ще се възползвам.
*студен поглед*, вътрешно обаче се усмихвах.
Здравко се върна.

- Хайде, Рони, идваш у нас да ми правиш спагети да те почерпя за победата.
- Хитрец си ти! Да вървим.
На излизане забелязах, че ме наблюдаваше .
„Ох, наистина не знам какво им става на тези хора. Тъп Заки”



4 глава „ Какво става, по ангелите”

Аз ли си въобразявах или той започна да се държи мило с мен? Не мога да отричам, харесваше ми, самата мисъл да се държа студено с него още ми се виждаше трудна. Щях да ида още на първата репетиция на Здравко и...щях да съм мила…отново. 10 30 показах пропуска си на охраната и влязох в залата, където момчетата оправяха апаратурата и разговаряха със Здравко. Никой не ми обърна внимание през цялото време. Те просто свиреха адски съсредоточено, а аз се разтапях от удоволствие. Не можех да отделя погледа си от Заки, нещо ме теглеше само и единствено към него.
Добре, че не изпаднах в някоя от онези мои истерии, когато гледам техен клип или концерт и се появи Закчо. Тогава обикновено започвах да пищя и да се гърча ;д

- Е, мисля да приключваме за сега, пък след няколко часа пак. Справяш се чудесно, Здравко. Ще сме готови по-бързо от колкото очаквах. А сега искам бира.

Естествено, ако Джими не иска бира, кой друг?

Надявах се Заки да дойде при мен, но уви, той си излезе без да каже нищо. Малко разочарована си тръгнах.

- Заминаваш си без да кажеш „чао” ?

Кой се сети?

- Мм,здрасти!
- Как успя да се справиш?
- Да се справя с кое? – какво пък се издъних сега бе?
- С това, да ме зяпаш час и половина без да спираш и да ти няма нищо.
- И аз това се чудя. Трябва да опитам с още няколко да видим какъв ще е ефектът. - *усмивка*
- Хайде с мен до мола да обядвам!
- Ами ако съм заета? – правя се на леко недостъпничка, рофл.
- Заета ли си?
- Не – изцепих леко тъпо

Тръгнахме към мола. Макар, че вървях на разстояние 1 метър от него всички ни зяпаха..зяпаха него. В Плевен нямаше навалица от фенове, но беше достатъчно, че от 2 месеца плакати на групата за разлепени през 1метър и всеки беше виждал това лице поне 24893258437584 пъти.

- Е, кога ще спреш да се държиш студено с мен, Рони, и да ми се нахвърлиш?
„Тоз пък”

- Да ти се нахвърля ли? Ти пък…аз…ами…ти искаш ли да ти се нахвърля?
- Ако не исках щях ли да питам?

Да, логично, ама все пак какво очакваше…да ми се нахвърля той като е толкова отвореничък, картофът му с картоф.

- Ами…ти се държеше като нещастник, какво очакваш?
- Беше защитна реакция от чара ти, но уви не беше достатъчно силна.
- Не разбирам, та ти от самото начало си беше груб.
- Ехо, аз първи те видях в кафето, заплес такъв. Ти говореше със Здравко, обясняваше му нещо супер ентусиазирано и нямаше как да не те забележа и да не бъда привлечен.
Така, мисля, че ми стана неловко.
- И на колко момичета си го казвал това?
- Хах, признавам, на няколко, не повече от 5 заедно с теб
- Мило. И аз ще ям, бту.
- Не сменяй темата, мразя така.
- Аз пък мразя да ми е неловко и да не знам какво по ангелите става. Давай направо, че ще ни прередят на опашката.
- Искам да изляза на среща с теб!
Ааа, недей да крещиш, Рони, не! Току що ТОЙ те покани на среща, импосибъл
- Сигурен ли си?
- Да, има нещо в теб, което ме привлича.
- Имах предвид за тези картофи, по-добре си вземи пикантни, по-вкусни са. А за другото, да, ще изляза на неангажираща среща с теб, естествено.
- Неангажираща?
- Да, означава, че се правя на незаинтересована и не обещавам нищо.
- Защо?
- Защото не съм сигурна дали искам да съм поредната ти и какво наистина искаш ти, ще ми е нужно малко време, за да преценя.
- Разбирам те защо мислиш така. Славата си има и своите недостатъци. Мда, картофите са вкусни. Довечера в 8 пред театъра.
- Има сделка- *Даааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа*
- Чудесно, за един ден 2 срещ с теб.
- Моля? И това в момента ли го броиш? Нали казах, че е неангажиращо.
- За теб да, за мен не. Момчетата постоянно ме бъзикат с теб. Син каза:” Ей, тази ще ти вземе акъла без и двамата да го разберете”, а Мат е на мнениее:” Внимавай тъпако, тя не е групи”
- И от къде знаеш, че не съм групи под прикритие?
- Оо, ще разберем тия дни.
- Гледай някой от момчетата да не разбере преди тебе.
*злобен смях*
-Добре бе, дразни ме. Знам, че мен обичаш най-много, нали съм ти любимец.
- Да, натяквай ми, че нямам вкус, шишко! – най – после си бях аз, а не „не ми пука, че си Заки”
- Хайде, аз трябва да мина до хотела, после репетиция, после…ше видим.
- Добре, схванах намека, тръгвам си и до…след няколко часа.
Исках да го прегърна за „чао”, но реших, че е по-добре да си замина. И дааа, имах 7 часа да се приготвя психически за предстоящата си неангажираща среща…СРЕЩА СЪС ЗАКИ!

D(emo)n_Hunter написа:

Даже по-зла и от Гло, ако вложех всичко от себе си. Смешки говоря. Не може да съм по-зла от Лорчето. Никой не е по-зъл от нея

иначе като цяло е много добро ^^^

5 глава- „Неангажиращата среща”

Ако тръгна да говоря за вълнението си през целия ден, то ще ви побъркам, та тръгвам директно от там, от където сърцето ми окончателно полудя.
Закъснях с 2 -3 минути. Не го правя по принцип, но сега беше нарочно, не исках да изглеждам все едно „нямам търпение”, въпреки че наистина нямах. Усмивката, която изпълни лицето ме, когато ме видя ме накара да се изчервя, да ме е страх.
- Изглеждаш прекрасно!
- Това не е ли моя реплика – усмихна ми се той.
- Да си кажеш, че изглеждаш добре? Мм, интересно.
- Паркирал съм на 50 метра, хайде.
- И къде отиваме ако не е тайна?
- В хотелската стая, тази вечер е пълно с хора навсякъде, а аз малко бия на очи. Спокойно, ако си мислиш, че го правя с някаква цел..
- Да вървим – прекъснах го – имам вечерен час…9, хаха.
- Надявам се да обичаш пица, това ще е специалитетът.
- Ти ще си ми менюто, мрр
- Оо, това ти ли си? Къде е онова момиче, което да ме е заблъскало вече?
- И аз това се чудя, така че се възползвай докато можеш, после ще съм гадна.

Вярвах ли си ?
Стаята му беше..огромна и супер луксозна, точно както сме гледали по филмите. Добре че имаше един хубав хотел и в Плевен, че ‘’господин каприз” не знам как щеше да се справи с обстановката.
- Оо, няма свещи, цц…
Иха, май току що го бях накарала да му стане неловко.
- Шегувам се, добре че няма. Не ми е в списъка с „романтични неща”.
- И какво има в този списък свързано с мен?
- Ами да ми изсвириш любима песен на концерт и да кажеш, че е поздрав за мен е на първо място.
- Само кажи коя и на 1ви е твоя
- Вече не се брои след като ти казах.
- Мм, тогава ще измисля нещо по-романтично, за да те изненадам
Седяхме на дивана и разговаряхме съвсем приятелки, когато на вратата се почука и след 3 секунди влезе Джими, без дори да си направи труда да изчака някой да му отвори.

- Оо, не знаех, че имаш компания, Зак.
- Казах ти преди 1 час, че ще имам.
- Да, но преди ч час не бях изпил 5 бири.

Аа, това определено ме разби и започнах да се смея, при което и двамата ме погледнаха малко учудено и аз млъкнах.
- Хайде, Джими, махай си –потупа го по рамото Закари и започна да го избутва към вратата.
- Оо, сега ще си тръгна и никога, никога няма да се върна….., а когато се върна искам вие двамата да….- Заки го погледна злобно- даа, тръгвам си..
- Чао, Джими – викнах след него и нямаше начин да не се усмихна пак.
- Ах те, правеше се. Събрали са се в една стая четиримата и ни проверяват. От 5 бири нищо не може да му стане на него.
- В съседната стая ли са ? – попитах
- Да. Защо?

Станах от дивана и се приближих на половин метър от него.
- Ами ако сме достатъчно шумни дали ще ни чуят?
- Ъъ, искаш да симулираме ли?
- Ще е забавно, не мислиш ли ?
- Ще ги шашнем. Съгласен съм. Да вървим в спалнята.

Тръгна
- Чакай!

Приближих се и го целунах съвсем бързо по устата. През тялото ми премина електричество, настръхнах, сърцето ми биеше по-бързо от всякога. Когато се дръпнах дишах така все едно съм тичала 10 км.

- Сега вече можем да вървим.

Определено ни се отдаваше. Даже не се докосвахме. Имитирахме звуци, пъшкания, скърцане. От време на време и някое цяло изречение. Планът беше..да го направим 3 пъти, нямаше да се изхвърляме сега, рофл. След малко повече от час и половина, побъркани от смях престанахме и легнахме на леглото един до друг, лице в лице.
- Е, как се чувстваш, любовнико?
- Оо, перфектно, любовнице. Утре ще е интересен ден.
- Даа, ще трябва да вървя, става късно, а утре имаш и репетиция.
- Искаш ли да останеш тук?
- Ами не мисля, че е много подходящо – даа, май вече искаше да не симулираме.
- Ще спя на дивана, просто искам да съм с теб повече.

Ох, това вече беше наистина мило!

- Няма да спиш на дивана, глупости. Позволявам ти да спиш тук ако обещаш да не ме изядеш.
- Мм, обещавам да опита. Та как мина неангажиращата среща?
- Ангажира ме!
- О, нима?
- Честно, каквото ще да става, дори и после да съжалявам, пускам се по течението и спирам да се дърпам, няма смисъл вече, и без това съм потънала достатъчно дълбоко в реката наречена „Заки”. И двамата знаем какво искам.
- Какво искаш? – погледна ме с въпросителни очи.
- Теб – директно, ама какво да се прави

Целуна ме нежно. Целуна ме така, както даже и не си бях представяла никога. Идеше ми да заплача от щастие и направих добре, че не го сторих.
Той заспа пръв, а аз го наблюдавах с усмивка. Аз-тъпата Рони ходех със Заки Венджънс, ако кажех на някой сигурно нямаше да ми повярва, но не ме интересуваше. Бях щастлива и само се надявах наистина да не ме е подвел, въпреки всичките мили жестове. Заспах в прегръдките му.

6 глава – Просто Джики

Сутринта се събудих малко преди 10. Той вече беше готов да тръгва за репетиции и предложи да ме закара до нас. Изпросих си няколко минути в банята и после хванати за ръка излязохме пред хотела.
„оо, всички ни зяпат. Да не ми Син да се подсмихна току що?” Натъпкахме се в бусът и ме откараха до нас. Имах ли право да се страхувам, поради факта, че Джими шофираше?
- Ще ти се обадя- каза ми той, когато пристигнахме, а после ме целуна. Не можех да мисля, не можех и да го пускам, коремът ми се свиваше и усещах някакъв приятен гъдел примесен с възбуда и вълнение.
Когато джипът потегли ми идеше да тръгна след него и да тичам, но добре направих, че не го сторих.
Отворих входната врата, когато нещо неочаквано ми се метна на врата.
- ДЖИКИИ?
Не можех да повярвам. Най- добрата ми приятелка беше дошла у нас, от Варна, а дори не ми беше споменавала, че ще идва.

- Ти сериозно ли си дошла тук? – още не бях напълно убедена, в това което виждаха очите ми.
- Ами след всичките тези разговори по телефона прецених, че мястото ми е тук при теб. И по дяволите как мина срещата? Кога ще ни запознаеш? Ааа, щях да забравя, ще остана тук чак до концерта, а може и след това, ако преценя, че не ми се тръгва, хахаха ;дд

- Не мога да повярвам. Иначе нищо няма да ти кажа, грр…ще ви запозная днес, утре,тия дни…някога..ъъъ ще видим.

- Шуши, ЩЕ ТЕ ШИБНА, какво стана със ЗАКИ?

Сестра ми застана до нея и като някакви мутри мафиоти със скръстени ръце ме гледаха злобно.

- Забелязахме, че си си изключила телефона – започна сестра ми.
- И че не се прибра цяла вечер – допълни Джики.
- Ооо, добре бе, човек да не се пошегува с вас двете. Мм, целунахме се няколко пъти и ходим!??????????
*странен писклив писък подобен на скопено магаре падащо от мост със зъбите няколко-стотин бодили в задника* издадоха и двете едновременно.

- Ще ни разкажеш всичко!
- Ще ни запознаеш!
- Искам Син!
- Искам Мат!
- Как се целува?
- Къде бяхте?
- Как ти предложи?
- Нещо друго стана ли?
- Някой друг знае ли?
- СПРЕТЕ СЕ ВЕ!

Беше ясно, че ще им разкажа всичко с подробности, измъкване нямаше.

- И сега като ти се обади какво? – беше нетърпелива Джики?
- Ще видим какво ще ми каже и ще му спомена за вас. Не искам да си помисли,че го използвам, за да се доберете и вие до тях ор съмтинг.
- И как така още не сте го направили?
- А бе Рали, глупости говориш сега, познаваме се от няма и 10 дена лично, ходим от снощи!
- Ами закъсняла си, Рони – изсмя се тъпата Джики.
Отидох в банята да се изкъпя. Имах нужда от малко спокойствие и никой да не ми се бърка в личното пространство. Банята беше единственото място, където Джики нямаше да нахълта, защото щях да бъда гола, а на нея вече и е писнало да ме вижда в такова скромно състояние. Гледах в огледалото сигурно 2 минути мъртвия си прилеп на гърба. Татуирах си го преди 3 месеца, но много малко хора знаеха за него.
Трябваше днес да избича някоя подходяща дрешка, та да се забелязва..или утре…
Иначе обичах неговата „vengeance” на гърба. Това беше и причините да го обичам….ХАРЕСВАМ толкова много. И в мен, както и в него не са вярвали толкова много хора. Съмнявали са се в успеха му, подценявали са го. А сега той е толкова значим, постигнал е толкова много и всеки нормален мъж би му завиждал и би искал да е на негово място.

- Отивам на репетиция в театъра. – оповестих – Някой желаещ да дойде да ме гледа?
Оставаше и да няма… Потеглихме след 10 минути.

„ПЕРФЕКТНО”, те свършваха своята репетиция, а аз почвах моята, красота….
В един момент се оказахме ние трите и те шестимата със Здравко пред залата.
Заки дойде при мен, вдигне ме във въздуха и ме завъртя. Не стига, че когато го виждах всичко ми се въртеше, ами той подсилваше нещата. Когато ме остави ме целуна по нослето и щипна вече изчервилите ми се бузки.(НЕ Е ЛИ СЛАДКО ПО ДЯВОЛИТЕ???) После ме прегърна, а аз се гушках в него все едно съм котенце.
Здравко гледаше изненадан към нас, явно не знаеше как е протекла НЕАНГАЖИРАЩАТА СРЕЩА. ОМГ, та аз бях забравила даже да му кажа, че ще излизам със Заки. Наистина ли съм толкова отнесена? ЛОЛ!!!
Джики, естествено беше вперила поглед в Син. Син обаче гледаше нас и се подсмихваше и го ЧУХ как си МИСЛИ „Някой пак няма да остане на сухо и тази вечер”
Рали зяпаше Мат. Мат гледаше към Джики. Дмими гледаше ту към Рали, ту към Джики. Джони зяпаше в краката си.

- Момчета, това е сестра ми, Рали – представих я – А това е..
- Джикии – извика Здравко, който явно чак забеляза присъствието и, и отиде да я прегърне.
- …най-добрата ми приятелка.- довърших.
- А ти започваш репетиция сега, и ако си довела всички да те гледат, знаеш, че пускам само по един – каза Адриан(господинът ми по актьорско)

Заки се шмугна веднага в залата без дори да каже нищо. НЕ! Щеше да ме е срам да ме гледа.
*кашляне*
- А ние, Рони? – погледна ме из под вежда Джики.
- Ами не знам…ако искате се прибирайте..или се разходете пък когато приключа ще ви се…

- Спокойно, Рони, аз ще ги разходя – намеси се Мат.
Да, нали…дойде от Калифорния, че да бъдеш екскурзовод в Плевен…

- Добре, отиваме в кафето всички, пък после елата е и вие, когато приключите, освен ако не решите да си правите друго – почти заповяда Джими, почти.. ;д
- Приятна репетиция – чу се от няколко човека.

>>>
- Давай, Рони, искам да минем монолога ти, колкото се може повече пъти, без разсейване ако може. А вие господине пазете тишина, моля!

Беше ми много неловко. Не исках да се дъня и да ми се смее. И по дяволите, какво ли щяха да правят останалите час и нещо.

- Рони! Не бъди отнесена ами започвай вече, де – скара ми се Адриан.

Чудно, добро начало, виждах го как вече се смее тихичко.

т'ва е ебати забавната глава