А7X and Djikie, Ronnie, Rally rofl ;dd

1 глава



Вече бяха минали няколко дена от лятната ваканция и ние с момичетата се подготвяхме за 10 дневната екскурзия, на която щяхме да ходим. Аз, сестра ми и най-добрата ми приятелка заминавахме за Калифорния, сами, на хотел. Какво по-хубаво от това? От 2 дена пазарувахме, оправяхме багажи и чакахме денят, в който потегляхме. 10 дена без родители, само ние трите щяхме да се разхождаме, да се забавляваме, а може би и да се забием с някое сладко момченце. Джики се надяваше да има някое японче в хотела, което да може да изнасили ако поиска. Японче-картофче, точно в неин стил : ). Тя е с 4 години по-малка от мен, но ме бие доста често по зрялост. Трябва да ни видите колко мега яки сме като тръгнем с еднакви шапки..точно такива като на Заки и Син от A7X, много сме секс. Сестра ми пък си слага някоя джиджана кърпа и сме якото трио ;д Ние сме някви луди фенки. Ако имаше болест A7X ние никога нямаше да оздравеем. Даже всичките си татуирахме черепа с прилеповите крила на гърба си, без да знаят родителите ни. Та мисълта ми беше като тръгнем по улиците наконтени като тез тримата винаги е много кул, нищо, че всички те зяпат странно. Толкова много се забавляваме Wink. Обичам тази шапка, Джики ми я подари, когато станах на 18. Точно и затова ни пускат сами, защото аз съм стара.. тааа заминавахме след 2 дена и вече брояхме часовете до отлитането на самолета и кацането ни...ммм.

Рали: Ами ако има акули на плажа?
Рони: Тя Джики ще ги уплаши, не се притеснявай хаха
Джики: Хахах, Рони от както взема пенсия се изживява като много забавна
Рали: Вече се чувствам по-спокойна, мерси Джики ^^

След като установихме, че акулите ще бъдат изядени от Джикера продължихме със събирането на багажите ни. На следващия ден вече бяхме готови и щяхме да пътуваме през нощта. Излязохме малко навън да се поразходим и да хапнем по нещо, да напсуваме някой гаден мазен фешън, да додепресираме някое риал иимо кид, да се посмеем на някой скейтър ако падне, да се хилим на някой скинар ако се е разрошил..обичайните неша с една дума.
Джики щеше да бъде тази вечер у нас и през нощта направо тричките на самолета, така че тръгнахме да се прибираме след като Рали разрева някво ,,иимо” с тениска на Tokio Hotel като му каза, че Бил си имал гадже момче, и даже ги е виждала..беше забавно ;д Като се прибрахме обаче родителите ни чакаха в хола, моите(на Рали) и тези на Джики. Изнесоха ни 30минутна лекция как трябвало да внимаваме и какво доверие ни имали като ни пускат и как всичко щяло да бъде под моя отговорност...и бла бла, ясно ви е там бла бла тям подобни. Ние обещахме да слушаме, да не правим секс без да се пазим и да се прибираме като се стъмни...рофл.
Трябваше да тръгнем в 2 и беше логично, че едва ли ще заспим. За всички ни това беше нещо ново, да се отделим на такова разстояние от нашите. Разхождахме се из стаите и гледахме към часовника през 5 минути, а времето течеше толкова бавно и всичко останало изглеждаше толкова досадно и отекчително. Даже не можахме да си изберем някой филм да гледаме. След много усилия, крясъци и ритници по врати, котки и Рали в 12 30 тръгнахме към летището. Носихме толкова багаж, все едно се местим форевър... Сбогувахме се с нашите, купихме списания и се качихме в самолета. Местата ни бяха в 1 клас, едно до друго. Аз Седнах точно до пътечката, а от другата страна седнаха някви стари бабки. НО пък срещу нас се паркираха 3 момченца, на около 19, Двама бяха супер слуит, а третия мязаше малко на Мишо Джаксън в носа ;дд.

Джики: Айде бе, тръгвай, ъррр....
Рали: Ми ако самолета падне...ще умрем ли ?
Рони: Не, ама няма да стигнем
Рали: Ми ако умрем?
Джики: Аз ще ви изям, дишай.
Рали: Как да дишам като съм умряла?
Рони:Ами ако паднем под водата ще дишаш с хриле.
Джики: Неее, ще се разбием на цимента.
Рали: Чудесно, тъкмо не си носех банския.
Рони: ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕ..ето какво забравих...банския сии....
Джики: Не си, аз ти го скрих и после ти го взех...
Рали: Да, ама аз после го махнах...сериозно
Рони: Ще си купя като пристигнем
Джики: Взехме ли пари?
Рали: Опааа!

И да, бяхме забравили парите в колата, а самолетът излиташе след 10 минути.

Джики: В мен са бе, спокойно, хаха как ви стреснах.

Момчетата срещу нас се смееха през цялото време. На нас не ни правеше впечатление, защото винаги така си говорехме. По дяволите този срещу мен беше наистина много сладък..един такъв с косаа ммм.
И тогава самолетът започна да се движи и след 1 минута да се издига във въздуха. Бих казала, че беше приятно.

- За къде пътувате, момичета? – попита Мишо Джакъсн като гледаше Джики
Джики: За къде пътува самолета?
- Ами...Калифорния-...отговори момчето тотално объркано
Джики: Значи сме за там!
Рони: Айде по-мило с момчетата бе, звяр!
Джики: ъхъъаахаайайай

И тогава всички започнахме да се хилим като олигофрени. Запознахме се с тях. Те живееха във Варна, бяха колкото мен и пътуваха за Ню Йорк. Жалко, щяха да слязат 2 часа преди нас....Красавеца се казваше Марио...соол кул...и общо взето си лафехме с тях, разменихме си скайпове, глупости и те трябваше да слизат, защото стигнахме Ню Йорк...божкеее..бяхме си лафели с часове...

Рали: Страхотно, сега ще дойдат да седнат на местата им някви скучни лелки и направо ще е много надъхващо да и гледам дебелите крака...
Рони: Може и да са чичковци....гррр

И тогава ТЕ започнаха да се приближават към 3те свободни места срещу нас. Спряха се, той погледна билета, местата...
- Тук сме, Син, Мат – каза Заки.

Аз изтръпнах, а Джики започна да ме стиска за ръката. Това бяха те и сядаха точно срещу нас, не срещу който и да е било друг, а НАС..те тримата...Настаниха се.

Мат: Най-после малко почивка след всичките тез участия...
Син: Не съм се прибирал у нас от 3 месеца.
Заки: Не само ти
Мат: еее, сега малко почивка, плажове..мацки...

И погледна към трите момичета срещу него, две от които с шапки тип Заки и Син, а едното с кърпа досущ като неговата.

аахах...ебати якото ее
чакаме продължение

2 глава


Едва ли някоя от нас дори и за момент си е помисляла, че може да ни се случи такова нещо. Те за нас означава толкова много, а сега бяха толкова близко до нас. Който каквото иска да си приказва, на живо също си изглеждаха толкова прекрасни, колкото сме свикнали да ги виждаме по клиповете им. А телата им...мускулести, покрити с татуировки...погледнеш ли ги губиш всички думи, дишането ти се ускорява, сърцето ти почва да бие 3 пъти по-бърза, настръхваш цялата и не можеш да мислиш трезво...да, точно така се чувствахме и трите в този момент.

,,По дяволите – помислих си – защо не си облякох сега тяхна тениска, толкова по-лесно щеше да е”
И тогава се сетих, че бях с потник с гол гръб, ако се обърнех, те щяха да видят татуировката...щеше да е достатъчно.
Станах от мястото си леко залитайки няколко минути след като самолетът отново беше се издигнал във въздуха. Тръгнах към тоалетната и вървях съвсем бавно. Изобщо не ми се ходеше, просто исках да ме видят, исках и малко въздух. Джики и Рали сигурно искаха да ме убият, че ги оставям, но щях да им го простя някак си ;д
Връщайки се, се опитах да гледам само в краката си. В противен случай нямаше да знам как точно да ги погледна. Колко иронично..винаги съм си мислела, че ако ги видя ще им се нахвърля и няма да искам да ги пускам. И дааа, много други неща съм си мислела с тях. А сега ме беше срам даже да се запознаем, толкова се бях притеснила. Със сигурност щях да съжалявам ако нещата останеха така, така че в крайна сметка щях да се изложа пред тях, но поне после щях да знам, че сме си казали някоя дума.
Когато стигнах до мястото си се обърнах нарочно с гръб към тях и свалих чантата си, която стоеше над място ми. Почнах да ровя в нея все едно търся нещо...успокоителни може би...или алкохол, хахах. Като свърших с безсмислените глупости си седнах пак на мястото.

Заки: Яка татуировка

Ооох, не съм виждала по-сладка усмивка невър!

Рони: Ааа,даа мерси. Заради една група си я направих..една такава..смотана biggrin
Джики: И аз имам същата, Син.

Естествено, че щеше да се намеси. И естествено се обърна и му показа.

Мат: Да позная ли, и ти имаш – попита той Рали
Рали: Ще е неучтиво да се цепя от колектива.

След това се запознахме. И вече всичко беше по-спокойно. Постепенно всяка от нас започна да се държи по-естествено. Оказа се, че те се прибират в Калифорния, защото са в почивка, а останалите момчета са си отишли в Чикаго. Ние пък им обяснихме, колко мега много им се кефим. Обещаха ни даже да се снимаме като слезем от самолета и всичките ни се подписаха. Едва ли можеше да стане по-хубаво. После щях да се хваля цял живот на всеки, който видя, без значение дали го познавам или не.

Син: Можем да излезем някоя вечер докато сте тук. Ще ви заведем в един супер як Рок Клуб с музика на живо, мисля, че ще ви хареса. Естествено, ако нямате други планове
Джики: Нямаме други планове, а и ще е хубаво да има кой да ни разведе малко, ще е гадно ако се загубим
Заки: Чудесно, ще бъдем екскурзоводи..в хубавия смисъл...
Рони: Ами и аз мога да те разходя..в стаята си.

Ааааа...защо го казах..май не трябваше..винаги казвам нещо, което не трябва. Винаги!

Останалите го погледнаха и му се усмихнаха закачливо тип:”Тая е твоя човек”

Мат: Ами тогава се договорихме.

После си разменихме телефоните и се разбрахме като се настаним и оправим да им се обадим. Те щяха да дойдат до хотела ни и да идем заедно на плаж. Мррр...щяхме да ги видим по бански..Къъш лоши мисли, къш.....по банскии...къш....
Когато си в хубава компания времето определено тече много по-бързо. Не се усетих кога по дяволите минаха 2 часа. Вече кацахме. Отложихме снимките за по-късно. Единственото хубаво нещо на това, че се разделяхме с тях беше, че на спокойствие можех да поговоря с приятелките си. Сигурно се чувстваха по същия начин, както и аз – супер развълнувани и щастливи.
Слязохме от самолета и тръгнахме заедно да си вземем багажа.
Момчетат обаче също не си поплюваха. Веднага се усети кой към кого има симпатии. И познайтееее? Разпределихме се така, както и в най-смелите ни фантазии.
Син постоянно си играеше с шапката на Джики. Даже по едно време я размени със своята. Джики това и чакаше. Не му я върна изобщо. Той пък не си я поиска.
Рали и Мат бяха супер сладки. Тя започна вместо Мат Сенките да му вика Мат Семките. Останалите момчета го намериха за много смешно и започнаха и те да му викат Семчо.
Аз и Заки не си разменяхме шапки, но пък и погледите ми бяха достатъчни. Трябва да го видите като почне да обяснява нещо. Същият като мен е..почва да ръкомаха и както говореше висок стюардесата 2 пъти дойде да помоли да говорим по –тихо. Хората се били оплакали. Мм трябваше да видите как го зяпаше и двата пъти, а той не и обърна никакво внимание (ивъл)

След като си взехме багажа се разделихме пред летището. Всеки от тях си хвана отделно такси, за да се прибере, а ние се натъпкахме в едно и тръгнахме към хотела
_________________

3 глава

Таксито ни тръгна. Очакваше да се наслаждаваме на пейзажа, но и трите ни вълнуваше нещо много по-важно.
Джики: Оле оле оле нали не сънувам, Рони фрасни меее...ауууч, Ралиии
Рали: Спокойно, нали не искаш да умреш преди да сме...ИЗЛЕЗЛИИИИИ
Шофьорът: Ще ви помоля да бъдете по-тихи, госпожици
Рони: Скоро може и да сме госпожи, рофл

Пътувахме към 10 минути. Хубавото беше, че нямаше задръствания.
Двете продължиха да си говорят, но престанах да ги слушам. Гледах замислена през прозореца и си повтарях, че всичко е истина. Дори да си въобразявах за погледите и всичко останало, бях доволна и на това, че се запознах с тях..с НЕГО... Не изпитвах никакви чувства, не съм от момичетата, които лудо се влюбват в някой, когото не познават. Просто ме привличаше невероятно много, а и преди всичко му се възхищавах.
Пристигнахме в хотела. Намираше се точно на плажа. Чак сега обърнах внимание на мястото. Около хотела имаше градинка с много зелена растителност и фонтани. Беше пълно с туристи. Плажа...той беше претъпкан. На рецепцията първата ни работа беше
да се обадим на нашите. Казах и че сме пътували без проблем и че ще се нанесем всеки момент. За останалото не им споменах.

Рали: Стаята е идеална, а и изгледът също.

Добре, че стаята ни гледаше към градинката, не към плажа. Нямах намерение да гледам всичките тея легнали хора..някак си по-спокойно щеше да ми е. Трите бяхме в една стая с единични легла. Имахме си всичко, което ни трябваше – легла, баня, гардероби, телевизор, климатик, огромно огледало, хладилник....и момчета, на които трябваше да се обадим.
Чак сега се замислих какво ли доверие ни имат, за да си дадат телефоните. Все пак те не са случайни хора, а ние сме...ее, гледах да не мисля много затова, а само да се радвам, че ни се довериха.

Джики: Сега мога да си крещя, колкото си искам, защото Син си е мой, те са нашииии..
Рони: За къде си се разбързала ма жено?
Рали: Како, не мога да повярвам, че се държиш така..очаквах да го направите още в самолета
Джики: ахахахахахахахахахах
Рони: Хах, колко смешно. Просто се опитвам да бъда зряла и да не се надявам много на каквото и да е било, не искам да бъда разочарована после. Така че наистина по-спокойно, моля ви. Не искам някоя от вас да страда, дори и за тях, по-важни сте ми от когото и да е било
Джики: Ооо, Рончооо, колко си ми прекрасен
Рали: А бе няма от какво да се притесняваме, нещата са яснии. ТЕ ИСКАТ ДА ИЗЛЯЗАТ С НАС!
Рони: Е, тогава да не губим време и да се оправяме : )

Първо си разопаховахме багажа и го напъхахме по гардеробите. Олее, бяхме взели наистина много дрехи, а даже искахме още. Никоя от нас не се чувстваше ни най-малко уморена от пътя. Бяхме заредени с много положителна енергия. Часът беше 12 30. Оставаше ни само да се изкъпем и ,,наконтим”

Джики: Хайде да им се обадим от сега да имат време, а и да не си направят други плановеееее.
Рони: Ок, амм..кой на кого ще звънне?
Джики: Иска аз, моля виии искам да му се обадя...ще му кажа да са тук след 2 часа, става лии?
И двете с Рали нямахме проблем с това, затова се съгласихме. Тя отиде до телефона и набра номера, който изглежда вече беше наизустила. Гадняра, а моя номер не го знае...

Джики: Син, здрасти...аз съм ъъ Джики...

Със сестра ми стояхме до нея и ни идеше да подскачаме и да крещим

...чудехме се дали е удобно да дойте в 2 30 пред хотела...

...ти ли ще се обадиш на другите или ние...

..добре, значи до тогава, ще ви чакаме отпред...

...да, на плаж ще идем първо...

...аа тя Ронито и без това си го е забравила..

Олее...нямам бански....фак ит...

...чао

Джики: Джики уреди всичко, муахха ;дд
Рони: Оле, нямам бански. От къде ще си взема. Трябва да идем до магазин. Олеееее...
Рали: Предложи на Заки да дойде с теб..
Рони: Ммм, звучи добрее...чудесно даже..
Джики: Айде бе, какво се моткате тука, ще закъснеем....аз влиза първо в банята
Рали: Естествено, че ти!

Нямаше смисъл да се спори с нея, след това беше Рали. Би ме на ,,камък, ножица, хартия” и влезе първа. По принцип винагия бия...грр.
След тях дойде и моя ред. Можех да остана насаме с мислите си за 5 минутки, защото имах нужда от това. Водата почти успя да заглуши скимнете на Джики. Бях доволна и на това. Сърцето ми биеше като онзи момент, когато за първи път трябваше да изляза на сцена. Не се притеснявах, но за мен беше нещо ново, нещо което исках да изживея. Стисках си палци да стане така, както и когато излязох...притеснението ми изчезна. Исках да стане така и като го видя – да бъда естествена и да направя всичко възможно, че да ме хареса. Да, наистина исках да ме хареса, дори и като приятелка. Поне да знам, че не му е скучно с мен и ще иска да излезем пак..ми ако се издънех???..нямаше да мога да си го простя. За него аз все още не означавах нищо – просто поредното момиче, с което се е запознал и ще излезе. Аз не исках той да е поредния за мен, исках да е нещо повече, дори и за тези 10 дена...

Джики: Хайдеее Ронииииииииииииииииииииии, ще закъснеем!

Не и отговорих. Спрях водата. Грр, забравила си бях кърпата в стаята. Излязох си така, не ми пукаше....

Рали: Ти да не се готвиш за по-късно.
Рони: Завиждаш ли?

Бях си извадила вече дрехите. Облякох къси гащи и потник. Беше излишно сега да си сложа тяхната тениска. Вече бяхме преминали на по-високо ниво. Изсуших си косата набързо. Не се гримирах. Беше 2 15 и ние бяхме готови.

Джики: Да слизамеее!
Рони: След малко, нека да се позабавим малко. Не трябва да им показваме от самото начало, колко нетърпеливи сме.
Рали: Майната му, да слизаме.

Бяхме долу 10 минути по-рано и тях естествено още ги нямаше.

Рали: Значи ще идеш сега със Заки до някой магазин за бански.
Рони: Ако той иска.
Джики: Аз ще ти взема чантата с хавлията и там нещата, да не я мъкнеш и ще ти я пазя на плажа.
Рони: Аригато. Дай ги на Син да ги носи...


По усмивката и прочетох, че тя първа се бе сетила

И тогава едно такси спря пред хотела....

аа много са яки..
гоу он гърл

4 глава


Рали: Те ли са?
Рони: Нее, гррр...някакви други са.
Джики: Ами ако са ни преметнали какво ще стане?
Рони: Ужас, трябва да ходя сама за бански..
Рали: Стигаа, како...не се шегувай. А ти Джики, спокойно, ще дойдат, има още време до и 30

Този път обаче бяха те. Едновременно се отвориха 3 врати на таксито и те излязоха. Тръгнахме към тях и забелязах доволната ни усмивка, когато ни видяха. Не исках да си представям моята в момента, защото сигурно приличах на дебил, щастлив дебил.

Мат: Здравейте момичета!

Хахх, ‘’здравейте’’ НИ вика, пък само към Рали гледа

Джики: Ние отиваме на плаж. Заки ти отиваш с Рони да си купи бански, че го е забравила.

Ще я убия....не трябваше така да го казва. Аз щях да си го питам ,,нормално”. За наказание я ощипах по кръста.

Джики: Ооуууч!

Всички се разсмяхме

Заки: Ами тогава да вървим за бански

Усмивката предизвика невероятно приятен гъдел в стомаха ми. Надявах се по изражението ми да не го усети.

Син: Предлагам ние да ви чакаме в това заведение – посочи с пръст към плажа – за да можем по-лесно да се намерим после.
Заки: Ок, ще се чуем и по телефона, не е изключено и да се забавим

Да се забавим ли? Какво му има толкова да се бавим. Толкова ли нямаше в близост някой магазин, от който да си купя ако трябва и някой смотан бански. Ааааааааа, ще се забавиим.....поредното доказателство за забавената ми мисловна дейност.

Джики: Хайде, Син..след теб.

Горкичкия..ще го съсипе, рофл

Четиримата тръгнаха към заведението и аз останах сама с него. Имах чувството, че ще се изпотя цялата, а причината нямаше да е топлото време.

Аз: Е, да знаеш някой магазин за бански наблизо.
Заки: На не повече от 10 минути път. Сигурна ли си, че искаш да плуваш с бански, не бих възразил?
Аз: Хах, много бързо взе да ме споделяш с всички останали на плажа.
Заки: Хвана ме, ще вземем бански

Усмихваше се постоянно. Наистина постоянно. Дали беше щастлив. Или само си играеше с мен. Сигурно му е било напълно ясно, колко хлътнала съм и че без усилия можеше да си вземе от мен каквото си поиска. Не можех да бъда сигурна. Не го познавах. Гледах да се наслаждавам на момента и се опитах да не мисля толкова за тези неща.

Заки: Защо се умълча, за мен ли си мислиш?
Аз: хаха..аа добре де, съвсем мъничко.
Заки: Като свършим с пазаруването можем да седнем някъде преди да се върнем при останалите, искаш ли?
Аз: Оо, даа. Чудесно.
Заки: Не си много приказлива.
Аз: Под прикритие съм.

После го ръчнах съвсем лекичко. Леле...той подскочи настрани и се разсмя. Аз пък започнах да се смея още по –силно

Заки: Оле, имам ужасен гъдел
Аз: Оо, мерси, че ми каза. Ще го имам в предвид
Заки: Ивъл
Аз: За теб винаги

Определено нямаше начин как мислите ми да не се отнесат малко. Не можех да бъда съсредоточена, когато той е толкова близко до мен. Гласа галеше нежно слуха ми и исках, никога да не спира да ми говори. Аз пък от своя страна исках да го гледам постоянно.

Заки: Ето го магазинът

Посочи на около 15 метра възможно най-огромният магазин за бански, който някога бях виждала

Аз: Лол...ами да влизаме, няма да се бавя много
Заки: Мога да ти помогна в пробната ако имаш затруднения с обличането
Аз: Предпочитам да ми помогнеш после в събличането.
Заки: Имаме сделка.

Влязохме в магазинът заедно. Нямах намерение да се бавя. Намерих си най-обикновен черен бански. Облякох го в пробната без чужда помощ и излязох да му се покажа.

Аз: Е, какво мислиш?
Заки: Ммм та какво викаш за свалянето ;дд

С усмивка влязох отново в съблекалнята за да си облека дрехите. Като излязох му казах да ме чака отвън, за да го платя.

Заки: Аз вече се погрижих, можем да вървим...
Аз: Ама аз не обичам така, в смисъл...

Но той не ме изчака да се доизказа. Даже не разбрах кога точно успя да се наведе към мен. Сложи ръка на кръста ми и ме придърпа до себе си. Телата ни вече бяха долепени. Целуна ме съвсем леко и нежно. Устните му бяха така топли. Настръхнах цялата. Бях сигурна, че ако ме пусне ще залитна. Почти бях убедена, че виждам размазано.
Дръпна леко главата си назад, усмихна ми се, аз му отвърнах. После ме хвана от ръката и ме измъкна от магазина.

Заки: Е, беше ми обещала да не се връщаме веднага при останалите, още ли искаш?
Аз: Повече от всичко друго.
Заки: Аз водя.

Усмивката му не слезе от лицето ми дори и за секунда.

5 глава

Така...в тази глава ще разкажа какво става с останалите и после ще се върна пак на мен и Заки ;дд

Те се запътиха към заведението. Джики леко притичваше зад Син, който без проблем носеше нейната и моята чанта. Рали вървеше съвсем спокойно до Мат, няколко крачки зад тях.

Син: Е, какви са ти първите впечатления от обстановката.
Джики: Още по-приятни, от колкото си мислех първоначално.

Тя даже не се огледа наоколо. Гледаше амо и единствено в него. За нея той беше обстановката.

Седнаха в заведението...Рали до Мат, а срещу тях другите двама. Духаше лек и топъл ветрец. Беше приятно.

Мат: Момичета, предполагам, че вие ще предпочетете някой разхлаждаш коктейл?
Син: За мен ще е бира.
Мат: Казах момичета.
Рали: е да де, точно.
Джики: аахахаха....Рали нещо май сандвич с шегички си яла, че се изживяваш толкова надъханаааааа!
Рали: Леле...не ме убивай в следващите 10 дена, моля!
Син: Мат, ще е интересно да гледаме женски бой, нали?
Мак: Ако са по бански....ще е интересно.
Джики: Направо и вие да се включите, а?

Сервитьорката ги прекъсна нагло със злобен тон:

- Какво ще искате?
Син: Два ,,секс он дъ бийч’’ и 2 бири
- Добре..

Мат: Сигурно е на сухо от доста време
Рали: Дано скоро това не се отнася и за Джики.
Син: Аз ще се погрижа затова...
Джики: А бе стига бе гадни маймуни такива, не можем ли просто да си говорим за други неща а вие тука сте ми се надъхали...хеви метъл...

Избухнаха в бурен смях, а Джики се чудеше накъде да погледне. Беше почервеняла цялата. Ммм. Много е сладка като се надъха и започне да говори така.
Сервитьорката пак ги прекъсна като и донесе поръчката.
Рали и Джики веднага си взеха бирите и се спогледаха усмихнати.

Мат: Момичетаа...
Джики: Наздраве, Рали!
И отпиха големи глътки.

Син:Е, какво пък толкова. Коктейла изглежда вкусен. И черешка си има...

Джики с много бързо движение се пресегна, за да му я вземе, но бутна чашата и всичко се изсипа в коленете му..

Син: Ауууу – подскочи той.
Джики: Извинявай много много, толкова съм непохватен – измънка тя съвсем гузно.

Мат и Рали пък от своя страна се заливаха от смях. Беше си логично. Син беше целият мокър

Син: Няма проблем, бързо ще изсъхна.

Поръчка още 2 бири за момчетата, а сервитьорката ги гледаше злобно, заради направената поразия.

Мат: Е, кажи ми още нещо за теб...любопитен съм.
Рали: Защо не се казваш Боби?
Мат: Какво? Как...
Рали: Правя си едни асоциации, извинявай. Ама Боби ще ти отива.
Мат: Казвай ми както си поискаш
Рали: На колко момичета си го казвал?
Мат: На доста.
Рали: Дай ми причина, че съм по-различна
Мат: Ти ми дай, че си такава.
Рали: Не съм просто фенка, която иска да спи с теб.
Мат: Ти си шефката.

Рали беше започнала да се държи малко по-зряло. Не знам каква бе причината, но смятох, че това беше по-добрия вариант. Вярно, можеше да не е толкова директна, но тя си беше такава. Би се направила на глупачка пред него, но поне щеше да запази достойнството си.

Другите двама също си шушукаха.

Син: Кога най-после ще спреш да ми се извиняваш, а?
Джики: Докато не изсъхнеш!
Син: Ето, ако искаш провери сама, че изсъхвам?
Джики: А, не не...засега ще се задоволя само с пухчето на Джерардчо, пък после може и да размисля.
Син: Пухче? Джерард?..
Джики: Мрън мрън..няма значение рофл..що не си с шапка, а само с коса. С шапка си някъв мега як, чак ме кефиш.
Син: Така не те кефя..
Джики: А не не, нищо не съм казал. Гррр...кога ли ще дойде Ронааа....

Винаги сменяше темата, когато не се сещаше каква простоия да каже, а искаше да замаже положението с изцепката с пухчето. Това беше една друга история с приятелките и, която и се беше случила преди години, но тя ще помни цял живот.

Мат: Оу, Заки ми писа преди 5 минутки, каза да не ги чакаме. Ще се забавят.
Рали: Каквооо..е тая са уля вече, сега ще и се обадя..
Джики: Да не си си го извадил, ще смачкам..остави гииииииии.
Син: Наистина, спокойно..сигурно само си говорят.
Рали: Нали нали...говорят си.
Син: Искате ли да вървим към плажа.
Джики: НЕЕееееее, аз няма да се къпя...не искам пък..щом Рони я няма, аз във вода не влиза...
Мат: Да се разходим?
Рали: Хайде до хотела да оставим чантите тогава и вие водите.
Джики: Хайде...

Извикаха сервитьорката за последно. Мат беше така добър да плати сметката, въпреки че Джики беше против и го удари. Рали пък удари нея и тя бутна момичето, което залитна настрани. Добре че не държеше нищо в ръцете си. След поредните извинения всички се запътиха към хотела.

6 глава

А сега аз и Заки....продължение от 4 глава

Поведе ме из тълпата. Нямах намерение да го питам къде ме води, за мен вече не беше от значение. Радвах се, че съм с него и нищо повече. Мястото, на което ме заведе беше най-обикновена пейка в парк. Наоколо минаваха хора, но беше сравнително тихо и хладно. Седнахме. Беше ми толкова притеснено, че не знаех на къде да гледам.

„Да си кръстосам ли краката..или само глезените...как да седна. Да се обърна ли към него? А не, по-добре да си гледам в краката.”
След дългото чудене се разпльосках в единият край на пейката и се опънах назад.
Той не седна до мен, а малко по в страни.

,,Ех, по средата трябваше да седна, че да е по-близко до мен дори и в края да седне. Ама защото седна там..нищо не бях направила, нали? Ще го чакам той да каже пръв нещо, за да не се излагам много. А другите как ли си прекарват? Какво ли правят в момента. Син дали е жив още, Джики каквато е ненормална...”

Всичките тези мисли ми минаха през главаа за секунди. Наистина не можех да се съсредоточа. Загледах се напред. Не виждах нищо. С периферното си зрение забелязах, че ме наблюдава. Усмихваше се.

,,Ох, защо мълчи такъв...толкова ли не може да каже нещо там. Нали той искаше да останем повече сами? Защо не казва нищоо? Много му е забавно. Сигурно сега си мисли, колко съм объркана и ми се смее на ум. Грр... А е толкова красив. И ме ЦЕЛУНААА. ЗАКИ ВЕНДЖЪНС МЕ ЦЕЛУНАА! Дали някой щеше да ми повярва изобщо...пука ми.

Заки: За какво си мислиш?

,,Кажи му истината..истината...”

Аз: Дали момичетата ще харесат банския, който си купих..

,,Много умно...сигурно ще ти и повярва, можеше поне нещо друго да измислиш...браво ВЕРОНИКА...

Заки: Виж, нещата се развиват малко странно. Не искам да останеш с впечатлението, че те искам за една вечер. Не те познавам все още, а ми се иска да знам повече за теб.

,,Какво..това не го очаквах”.

Бях се отчаяла почти след като ме целуна, че всичко ще свърши тази вечер и от утре нямаше да го има, а той сега се издигаше толкова много в очите ми.

Аз: Да, и аз искам да те опозная.

Усмихнах се срамежливо. Чувствах се като малко дете, което е направило някоя пакост. От друга страна ми беше чудно защо иска да ме опознае. Та каква бях аз?
Едно момиче, с което се е запознал прибирайки се вкъщи. Мразя, когато мъжете се държат с теб все едно си различна, а после се оказва, че си била една от многото..че си била използвана.

Аз: Защо искаш да ме опознаеш?

Погледна ме доста объркан. Май го изненадах.

,,Ааааа..ето..пак говоря неща, които не трябва...и какъв беше смисъла да го питам..да се правя на интересна ли? Това ще си помисли на 100%

Заки: Оу, помислих, че би искала. А и реших да избера трудния вариант, а не всичко да приключи довечера.
Аз: Да, аз това го разбрах, ама защо? Защо Аз..
Заки: Освен прилепа видях и другата татуировка с името ми, когато се показа по бански. Реших да направя така, че да си заслужава, че си си я направила.

Бях забравила за другата. Съвсем бях забравила, че преди половин година реших да си татуирам името му. До този момент смятах това за доста тъпо, но реших да го направя само и единствено от уважение към това, което прави. Бащата на Джики ми татуира името му отпред на дясното ми рамо. Не знам дали беше тъпо. Аз лично си го харесвах. За момент бях започнала да съжалявам, но май това беше момента, в който осъзнах, че не е било грешка..каквото и да се случеше от сега нататък.

Аз: Извинявай, но наистина съм малко объркана. При мен винаги става така, че нещата се развиват бая бързо, независимо за какво става на въпрос.
Заки: Е, значи ще разочароваме останалите, така ли?
Аз: Може пък и да ги подразним : )

Прекарахме сигурно 2 часа в приказки. Гугъл пасти да яде...нещата, които научих за него за това време, бяха 10 пъти повече, от това, което бях научила за няколко години.
С него определено можеше да се говори на всякакви теми. Говорехме за музика. Споделих му за страха и възхищението, което изпитвам от китари. Мислех, че ще го приема за смешно, но той го разбра. Даже призна, че на времето и той се е чувствал така..страхът от разочарование на моменти го е убивал.
Разказа ми за детството си, за ученичешките си години. Учудваше ме с всяко следващо изречение. Сякаш чак сега осъзнах, че и той е човек. Едва ли не си мислех, че е Бог и е над всичко човешко Оказа се тъкмо обратното. Беше толкова земен и открит.
ЗАКИ ВЕНДЖЪНС Е ЧОВЕК!.
Смехът му отекваше наоколо и всеки се обръщаше, за да погледне към нас. Чудех
се дали пак да направя опит да го гъделичкам, но реших да не бъда толкова ивъл.
Щях да прекарам с него тук още толкова часа и пак нямаше да ми омръзне. Бях спряла да мисля, колко е красив, както обикновено правех. Вече ме вълнуваше друго нещо- личността му.
Щастлива бях, че ми има и доверие да ми казва тези неща. Някой друг на мое място сигурно би се възползвал от всичко това. Аз не бих го направила, но той от къде го знаеше?
Рали и Джики щяха да ме подложат после на кръстосан разпит, а аз щях да се правя на ударена, нямаше да ми е проблем. Обичам да ги дразня.
Бяхме прекъснати от 4 момичета на моята възраст, които бяха така добри да го разпознаят и да дойдат да си искат автограф. Той се държа супер мило.Едната обаче ме гледаше доста злобно. Каквото и да си мислеше не ме засягаше. И аз на нейно място може би щях да изпитвам известна завист. След като получиха желаното се разотидоха.

Заки: Искаш ли да се обадим на останалите да ги чуем къде са и да се присъединим към тях?
Аз: Да..сега ще се обадя на Джики.

..хей, къде сте..

..не сте ли на плажаа?..

...да, купих си бански...

...никъде не сме ходели, на една пейка стояхме..

..говорехме си Джики, няма да го направя на пейка..

..хайде пред входа да се чакаме, че ключовете от стаята са в теб...

...не, не ги взех аз, в теб са...

...ох, тая Ралии...

...след 10 минути на входа, окей..

Затворих и.

Аз: След 10 минути пред хотела. Разхождали са се досега и мислят да ходят да вечерят там.
Заки: Чудесно..да вървим : )

аа много са яки

и аз искам ама първо трябва да я напиша

Леле, яко!
7-ма,8-ма....
Ако имаше болест A7X ние никога нямаше да оздравеем. - има я, болни сме ХД
Абе, представих си Ви... обаче на мястото на Джики четох Бо!

7 глава

Когато стигнахме пред хотела те вече бяха там.

,,Оо, какво виждат очите ми...Рали и Мат се бяха прегърнали. Даа, определено не ми се привиждаше. Какво ли се бе случило на тази разходка. Сигурно цяла нощ щях да ги разпитвам, естествено ако не бяха заети с друго де. Джики и Син си бърбореха нещо. Син се смееше, а тя пък му се мръщеше.

Джики: Решихме какво да правим. След вечеря отивам на лунапарк, така че бързоооооо да се оправяме и да вървим на въртележките.
Аз: Предполагам ти даде тази толкова ,,умна” идея
Син: Всъщност аз предложих да ви заведем.
Аз: Ясно защо е толкова ентусиазирана

Запътихме се към ресторанта. В интерес на истината умирах от глад. За последно изядох някакъв смачкан кроасан в самолета. Покрай толкова много емоции бях забравила да бъда гладна...до сега. Имах нужда и да се освежа малко, но след вечеря щях да мина през стаята ни, за да се пооправим с момичетата.
На вечеря всичко мина супер приятно. За един ден вече бяхме свикнали с мисълта кой стои на нашата маса и го приемахме за нещо нормално и естествено. Разговаряхме преди всичко за музика. Те ни разказваха за техни гафове на концерти. Ние с момичетата бяхме ходили само на един техен концерт преди 1 година. За нас това беше най-щастливия ни ден в живота, нищо че сцената беше на 30 метра от нас и не успяхме да видим почти нищо ние пак бяхме доволни. Нали ги чувахме.
След като успях да погълна 1 огромна порция спагети и да изпия 3 студени чая(пишка ми сеее) се разбрахме с момчетата да се чакаме след 1 час пред хотела. Те също щяха да се приберат за малко и да ни оставят и ние да се оправим. После на лунапарк. Грр трябва да изчакам малко повечко време преди да се кача на люлка след всичката тази храна. Оставаше и да направя някой гаф.
С момичетата се качихме в стаята. Влязох направо в банята от вратата без да ги предупреждавам и си взех бърз душ,измих си зъбите..

,,По дяволите..кърпата ми пак е отвън”

Излязох си отново така!

Джики: Ааааа, стига стига прави така
Аз:Как?
Джики: Така – и ме посочи
Аз:Как – и се погледнах
Джики: Зарежи..разкажи за Заки

Отне ни 20 минути да си разкажем взаимно какво бе станало.

Рали: Целуна те? Целуна теееее? Как беше каквооо аааааааааааааааааааааа
Джики: Защо не каза по-рано бе рус, можеше да ми намекнеш някак си егоисткееее

Гледах да бъда спокойна. Не исках да почна да подскачам от радост и да се хваля с целувката. Приемах нещата малко по-сериозно.

Аз: Беше прекрасно
Джики и Рали: Самоо?
Аз: По-прекрасно от всеки друг път, освен с....а не, и от него по-добре...хайде,отивам да се облека...сега се усетих, че все още си стоях гола.

Започнах да се обличам и оправям. Не ми пукаше какво ще облека. Взех потника, който бях оставила най-отгоре в шкафа и някакви развлечени гащи. Този път реших да се гримирам малко- спирала, очна линия...хайде, стига толкова.

Аз: Нещо Мат много те гушкаше преди вечеря, а? Пък викаш нищо не е станало и само сте си говорили.
Рали:Пошегувах се, че ми е студено, нищо повече. Ооо, няма да си взимам връхна дреха тази вечер ако захладнее.
Джики: Обезателно и аз няма да си взема. Оле..дали син ще целуне и мен?
Рали: Мааат...
Джики: Не го искам Мат, така де ;д Няма винаги само Рони да намазваа.
Аз: Ох, това беше просто една невинна целувка и нищо повече.Сега сме на стадий опознаване. Не искам да си правя вече никакви планове и да си мечтая за каквото и да е било. В момента получавам повече от достатъчно. Хайде, по-бързо, че имаме 15 минути само, а не сте готови.

Седнах на леглото и започнах да сменям каналите, докато те 2те се дооправяха. Мисля, че малко ги излъгах. Беше абсурдно да не мисля за нещата, като в главата ми се въртеше само той. Целият ми ден премина през съзнанието ми за може би минута. Сигурно сега беше момента, в който щях да се събудя и да се разплача от разочарование. Не се събудих и това е зарадва, но и стресна. Не обичам неизвестността. Исках да знам какво ще стане после, не колкото от любопитство, а за да се предпазя. Малко егоистично..постоянно говорех и си мислех как не искам да бъда наранена или подведена. Щях да го оставя той да води нещата. Все пак нямаш чувства към него, не можеше да бъда наранена чак толкова. Щях да си мисля после за положителните неща.
,,Ох, ами като си тръгнем толкова много ще ми липсват всички. Едва ли ще ги видя повече. Искам да бъда с тях всичките 10 дена, и най-вече със Заки”

Мразя, когато винаги предварително почна да мисля така за приключването на нещата. Може би съм осъзнала, че нищо не е вечно, но ако от сега мислех за края на ваканцията и за това, че ще се наложи да му кажа ,,сбогом”, то грима ми щеше да се размаже много.

Джики: Хайде, Рончо, да слизаме.

Усмихнах се и станах от леглото. Изключих го и го метнах на леглото. Не уцелих.
В асансьора усетих как сърцето ми започва да бие по-бързо.
,,Стига бе, спри , няма да биеш така, не сега”

Забелязах ги в момента, в който излязохме от хотела. Наистина се отличаваха и биеха на очи. Сърцето ми ми биеше по-бързо, от колкото в асансьора, по-бързо от всеки друг път. Усмихнах се.

Син: Здравейте отново.
Джики: Надявам се утре пак да го кажеш.

Нямаше начин как да е се усмихна още повече.
Стоях леко в страни, сякаш ме беше страх. Погледите ни се засякоха.
,,Чудесно, сигурно се изчервих”

Заки: Е, нека да не губим време и да вървим.

а аз не съм писала още нищо ново, но в скоро време ще поправя грешката си ;)

8 глава

Лекия ветрец едва успяваше да помръдне косите ми, но го усещах по цялото си тяло, което беше настръхнало в момента, в който видях Заки.
По пътя не му говорих. Мислех си за последният им концерт, който бяхме гледали у нас с момичетата, 1 ден преди да дойдем тук. Лично аз тогава го гледах за 27 път. Бях наизустила всеки негов жест, всяка усмивка.
На входа Син се набута най-отпред и плати билетите за всички ни. Интересно ми беше какво ли си мисли Джики в този момент.

Заки: Е, къде искаш а идем първо?
Аз: Нали ти си екскурзовода, изненадай ме!

- ЗАКИИИИИИИИ!!

Някаква мацка тичаше към нас. Нямаше време да я огледам, защото моментално се хвърли върху Заки, като уви ръце около врата му и ....го целуна.

Обърнах се тръгнах към изхода с възможно най-бързата си крачка. Срещнах обърканите погледи на Рали и Джики.

- ОСТАНЕТЕ! – изкрещях им!

След това продължих почти тичайки и се смесих с тълпата. Исках да избягам. Исках да се скрия. Исках да потъна в Земята!..да, това щеше да е най-добре.
Стигнах до онази пейка, на която стояхме днес. Това ме разстрои още повече. Усетих как първата сълза се стича по лицето ми. Седнах!. Усещах учестеното си дишане. Ако престанех да дишам дори и за секунда нямаше да издържа и щях да рухна.
НЕ ТРЯБВАШЕ ДА МИ ПУКА, НАЛИ? Но защо тогава се чувствах така?
Телефонът ми звънна. Беше Рали. Не ми се говореше с никого. Изключих телефона си.
Хаххахах, винаги, когато се чувствах тъжна си пусках техни песни. Сега това щеше да ме натъжи още повече...

- Рони? Това ти ли си?

Извърнах погледа към гласа, който извика името ми. Нямах време и да помисля.


- Мартоо- викнах силно и се хвърлих на врата му.

Марто е един от най-близките ми приятели. Страшно много си го обичам. Виждаме се рядко, но това никога не ми е пречило да го чувствам така близък. Винаги ме е предразполагал да се държа естествено с него, да не ми пука и да му казвам всичко без да се притеснявам. Той е нещо като Джики в мъжки вариант. Невероятен е!

Аз: Но какво правиш тук? – попитах го веднага щом се дръпнах от него – не мога да повярва.

От доста време имах този късмет, където и да ида да виждам познати. Винаги ще се намери поне 1.

Марто: На почивка с нашите съм и се разхождам насам-натам. Ами ти?

Тогава седнахме на пейката и му разказах всичко, което ми се бе случило от както се качих на самолета. Наблюдавах изумена та му физиономия. Даже не успях да се разстроя, когато стигнах до края на историята. Чувствах се съвсем спокойна.

Марто: Леле, направо нямам думи, Рони. Дано не се чувстваш зле
Рони: Не, спокойно. Вече съм добре.
Ти до кога си тук?

Марто: Ами още....мм 8 дена.
Рони: Идеалноо, ще се размотаваме заедно, моля те кажи ми дааа...мога даже да те запозная с момчетата (rofl)
Марто: Ще се размотаваме, че как..и без това нямаше какво толкова да правя.

Оказа се, че хотелите ни се намират на 5 минути път един от друг. Тръгнахме да изядем по един сладолед и после той ме изпрати до входа на хотела ми.

Марто: Е, ще се видим утре. Ще ти се обадя сутринта.
Рони: Чудесно!

Прегръдката му беше най-хубавото и искрено нещо, което ми се беше случило през целия ден. За първи път се почувствах сигурна без да изпитвам каквито и да е било съмнения. Целунах го по бузката и той си тръгна. Стоях на едно място и му махнах с ръка, когато той се обърна с усмивка.

- Кой е този?


Обърнах се...Шок...Заки..
Трябваше ли да му отговоря? Бях му ядосана.

Аз: Един приятел!

Тръгнах към входа да се прибирам и го подминах. Той ме хвана за ръката..

Заки: Ей, трябва да поговорим.
Аз: Аз пък не искам да чуя какво искаш да ми кажеш. И аз няма какво да ти кажа. От утре ще ти говоря, но само като познати. Лека нощ!

Влязох в хотела.
,, Дано не ме последва..дано...”

Не го направи.

Ронии, богиньо моя XD Става все по-интересен тоя разказ, нямам търпение за следващата глава ;]